Ефектът на данъка върху таксиметров превоз на пътници
Един от основните принципи на данъчното облагане е СЪИЗМЕРИМОСТ. Според този принцип облагането трябва да се извършва съобразно икономическите възможности и платежоспособността на данъкоплатците. Известно е, че когато данъците са високи те указват отрицателно въздействие върху данъкоплатците, респективно върху бизнеса (като цяло), а в последствие и върху държавата, която е главно действащо лице при определянето на размера на данъците. Т.е. данъчната политика на държавата, има възможност да окаже негативно въздействие върху самата нея. Обикновено това се случва, когато данъците се въвеждат прибързано, без анализ на въздействието които биха имали върху данъчните субекти, без ясни мотиви и цели. Историята на данъкът върху таксиметровия превоз на пътници е на път да влезе в учебниците като ярък пример на това, как не трябва да се въвеждат данъци и да се провежда данъчна политика.
Ако оставим на страна причините и действията, довели до промените в данъчното законодателство (колкото и абсурдни да са те), и се съсредоточим върху последствията от това недоразумение, ще установим, че на практика те имат негативни последици както за държавата, така и за изпълнителите и потребителите на таксиметровата услуга.
За да не бъдем голословни ще подкрепим горните твърдения с цифри!
По време на заседанието на Столичен общински съвет на 29.09.2016 г., когато се приемаше размера на данъка върху таксиметровия превоз на пътници за територията на Столична община, лично Екатерина Йорданова- Председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм спомена, че регистрираните автомобили за извършване на таксиметров превоз са 6 390 бр.
Съгласно решение за предоставяне на достъп до информация, към 01.12.2016 г. валидните разрешения за извършване на таксиметров превоз на територията на СО са 5 986 бр., което означава, че само за два месеца СОС (с неадекватното си решение по определяне на данъка) е лишил столичани и гостите на София от услугите на 404 автомобила, които са спрели да извършват тази дейност. Лишил е и хората, управляващи тези автомобили от работа!
До тук със социалната част на материята!
Да погледнем колко е навредило неадекватното решение на СОС на Столична община! В предложението за приемане на размера на данъка е записан и очаквания приход от въвеждането му- 5 430 000 лв. Сума, която би трябвало да се разходва за “изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, включително поддържане на местостоянките на автомобилите за таксиметров превоз, тротоарите и улиците на столичния град”. “Очакваните резултати от определянето на данъка са свързани с увеличаване приходите по бюджета на СО, с които ще се постигнат посочените по-горе цели”.
Ами… НЯМА ДА СТАНЕ!
ЗАЩО: 404- те автомобила, които не извършват вече дейност (към 01.12.2016 г.), няма да донесат приход в размер на 434 400 лв. Т.е., въпреки че са заложени в бюджета, те няма да бъдат събрани по това перо. От което следва, че общината за да изпълни плана са (ако въобще има такъв) трябва да набави тази сума. А запълването на дупки в такива размери от други източници не е в полза на никой.
Според наши източници, към 05.01.2017 г., издадените разрешения за таксиметров превоз за Столична община са около 5 100 бр., което означава, че 1 239 таксиметрови автомобила вече не са действащи. Това са близо 1 053 000 лв. по- малко приход за общината. “Дупка”, която предполага неизпълнение на очакваните резултати и е ясно доказателство, че данъчната политика не е адекватна, би трябвало да даде ясен знак и “опорна точка” за в бъдеще.