КЗК е против определянето на максимални цени
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши, че въвeждaнeтo нa мaĸcимaлнa цeнa зa тaĸcимeтpoв пpeвoз извън нaceлeнo мяcтo, ĸoятo нe мoжe дa нaдвишaвa цeнaтa зa eдин ĸилoмeтъp пpoбeг пo cъoтвeтнaтa тapифa зa нaceлeнo мяcтo c пoвeчe oт 50%, мoжe дa имa пoлoжитeлeн eфeĸт пo oтнoшeниe нa зaщитaтa нa пoтpeбитeлитe, нo oбpъщa внимaниe нa тoвa, чe тaзи цeнa нe e peзyлтaт oт ecтecтвeнитe пaзapни мexaнизми нa тъpceнeтo и пpeдлaгaнeтo.
В становището си относно съответствието с правилата на конкуренцията на Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници КЗК обръща внимание, че определянето на максимална цена може да е свързано с два основни риска, произтичащи от това, че тази цена не е резултат от естествените пазарни механизми на търсенето и предлагането.
Първият риск е свързан с това, че максимална цена може да бъде използвана като координационен механизъм от участниците на пазара, който да доведе до увеличение на цените на таксиметровите услуги извън населено място. Възможно е да се създаде ситуация, в която ценовата конкуренция да бъде застрашена заради желанието на превозвачите да таксуват на цени, не по-ниски от максималната. При наличието на нормативно зададен ориентир, координирането на цените на практика е улеснено и дори стимулирано, тъй като операторите на пазара лесно могат да предвидят ценовото поведение на конкурентите си. Това би довело до определяне на цени, които са много близки или на нивото на максималните. По този начин би се ограничил и изборът на потребителите, тъй като е много вероятно почти всички участници на пазара да предоставят услугите си на едни и същи цени. Ако максималните цени са на ниво, което е значително по-високо от цените, които биха се получили в резултат на търсенето и предлагането, цялостният резултат от наличието на максимални цени за таксиметров превоз на пътници извън населено място в дългосрочен план би бил установяване на цените на по-високо ниво от това, което би се получило при определяне на цените в резултат на естествените пазарни механизми, което би довело и до непосредствено увреждане на благосъстоянието на потребителите.
Вторият риск от определянето на максимални цени е свързан с това, че ако бъдат административно наложени максимални цени за един километър пробег извън населено място, които са под цените, които биха се получили от естествените пазарни механизми на търсенето и предлагането, това от своя страна би разколебало част от таксиметровите компании относно предлагането на услугата таксиметров превоз извън населено място, тъй като ще бъде икономически неизгодна за тях. Тук следва да се отчете и факта, че обикновено при предоставяне на таксиметрови услуги извън населени места, таксиметровите водачи трябва да изминат обратния път без пътници. Това може да доведе до резултат при който, този вид услуга да не е рентабилно да се предлага от таксиметровите компании в определени населени места и/или за определени дестинации, което реално от своя страна би създало допълнителни затруднения за потребителите и би ги лишило от ползването на услугата.
Това е поредното становище на КЗК, в което се застъпва тезата, че ценовата регулация при таксиметровите превози ограничава конкуренцията. Може би нямаше да има нужда от такава регулация (съответно от изразяване на становище по темата), ако Комисията по-често се самосезираше за случаите на прилагане на необосновано ниска цена за дълъг период от време или за наличието на картел при определянето на цените в сектора. Извън всяка логика е различни по големина компании, с различни приходи и разходи, с разнороден по вид, обем и възраст автопарк да имат сходни цени за 1км. таксиметров превоз, 1мин. престой или първоначална такса. Конкуренция?! Къде е?