Mотивирано предложение към Столична община за намаляване на данъка върху таксиметров превоз

Един от основните принципи на данъчното облагане е СЪИЗМЕРИМОСТ. Според този принцип облагането трябва да се извършва съобразно икономическите възможности и платежоспособността на данъкоплатците. Известно е, че когато данъците са високи те указват отрицателно въздействие върху данъкоплатците, респективно върху бизнеса, а в последствие и върху държавата, която е главно действащо лице при определянето на размера на данъците. В случая с данъкът върху таксиметров превоз функциите на държавата са вменени на общините като на тях са предоставени всички права и правомощия по отношение определяне размера на данъка, по неговото събиране и разходване, тоест данъчната политика на общината има възможност да окаже негативно въздействие върху самата нея. Обикновено това се случва, когато данъците се въвеждат прибързано, без анализ на въздействието, които биха имали върху данъчните субекти, без ясни мотиви и цели.

Ще оставим на страна въпроса защо и как се въведе данъка върху таксиметров превоз и ще се съсредоточим върху настоящия проблем. Да, има проблем. Колкото по- бързо осъзнаете наличието му, толкова по- бързо ще можем да го решим.

По време на заседанието на Столичен общински съвет на 29.09.2016 г., когато се приемаше размера на данъка върху таксиметровия превоз на пътници за територията на Столична община, лично Екатерина Йорданова- Председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм спомена, че регистрираните автомобили за извършване на таксиметров превоз са 6 390 броя.

Съгласно решение за предоставяне на достъп до информация, към 01.12.2016 г. валидните разрешения за извършване на таксиметров превоз на територията на СО вече са 5 986 броя, което означава, че само за два месеца СОС, с неадекватното си решение по определяне размера на данъка, е лишил столичани и гостите на София от услугите на 404 автомобила, които са спрели да извършват тази дейност. Вероятно е лишил  и хората, управляващи тези автомобили от работа.

Защо казваме „неадекватно”?! Не беше направена оценка на въздействието, а общественото обсъждане се проведе чрез консултации с няколко от по- големите (не всички) превозвачи и шепа поддържащи ги (приближени до тях) НПО, които в последствие въведоха определението „транзитни пари” и вмениха задължението по заплащане на данъка на собствениците/лизингополучателите на автомобилите, а от там на водачите. И до днес тази практика на територията на Столична община продължава.

Да се върнем на фактите:

1. В предложението за приемане на размера на данъка за 2017 г. е записан и очаквания приход от въвеждането му- 5 430 000 лева. Реално, по данни на Столична община за 2017 г. са събрани 4 914 848 лева или с 515 152 лева по- малко, а издадените разрешения за таксиметров превоз за 2018 г. към 22.12.2017 г. вече са 4942 бр., т.е. с близо 1000 по- малко от предходната година.
2. За 2019 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” са събрани 5 187 678,85 лева, която сума отново не достига плануваните 5 430 000 лева
3. За 2020 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” са събрани едва 2 645 555,94 лева;
4. За 2021 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” към 07.09.2021 г. са събрани общо 2 719 666,69 лева, в т.ч. 478 966,69 лева от регистрирани търговци и 2 240 700 лева държавна помощ по ЗДБ, като по данни на дирекция „Транспорт” към Столична община таксиметровите автомобили с издадено валидно разрешение за таксиметров превоз на територията на Столична община към 01.09.2021 г. са 5 160 бр.
5. За 2022 г. по предоставени данни на направление ”Финанси и здравеопазване” при Столична община към 01.09.2022 г. са постъпили общо 2 682 663 лева, в т.ч. заплатените от данъчно задължените лица 357 125.00 лева и 2 325 538.00 лева с одобрен допълнителен трансфер по  Постановление № 58 на Министерски съвет от 15 април 2022 г. за компенсация на намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници, като същевременно към тази дата таксиметровите автомобили с издадено валидно разрешение за таксиметров превоз на територията на Столична община са 5 015 бр.

Ако се съсредоточим върху данните от последните три години:

1. През 2020 г. се отчита драстичен спад в приходите от ДТПП спрямо 2019 г. (- 2 542 122,91 лева);
2. През 2021 г. се наблюдава лек ръст в постъпленията в сравнение с 2020 г. (+74 110,75лева), като същевременно се запазва сравнително стабилен брой автомобили за извършване на таксиметров превоз – 5 160 броя към 01.09.2021 г.
3. През 2022 г. отчитаме отново спад в приходите (- 37 003,69 лева), както и 5 015 бр. таксиметрови автомобила с издадено и валидно разрешение за таксиметров превоз към 01.09.2022 г., което е със 145 броя по- малко от предходната година.

Различното между трите години е, че през 2020 г. ДТПП е заплащан 100% от регистрираните търговци, а през 2021 г. и 2022 г. регистрираните търговци заплащат само минималната сума, определена в ЗМДТ- 300 лв., а чрез ЗДБ се покрива разликата до 850 лв. определени от СОС. Следва обоснованото заключение, че сумата от 300 лв., заплащана като данък върху таксиметров превоз за 2021 г. се явява приемлива за търговците и същевременно е осигурила сравнително стабилен брой на регистрираните автомобили, съответно и на работни места, а за 2022 г. дори се оказва недостатъчен стимул  за продължаване дейността на някои от тях.

В едно с това следва да изтъкнем факта, че Столичен общински съвет не е включил таксиметровите превози в транспортната схема на общината, не е определил максималният брой работещи на територията й автомобили, както и условията и реда за разпределението им между превозвачите. Това само по себе си води до възможност за пренасищане на пазара и до намаляване на приходите за водачите- преките вносители на ДТПП. На територията на Столична община 3,84 таксиметрови автомобила обслужват 1000 жители, при добре развит градски транспорт, включително наличието на метро. За сравнение в гр. Севлиево, където ДТПП е в размер на 300 лв., съотношението е 2,42/1000, при липсата на какъвто и да е градски транспорт.

Ще изтъкнем и втори принцип на данъчното облагане- ПРЕДВИДИМОСТ.

За да се гарантира устойчиво развитие на даден сектор е доказано, че е необходимо наличието на предвидимост  в процеса на данъчно облагане. Всякаква несигурност или намек за такава възбужда у търговците резервираност. В таксиметровия сектор тази резервираност се характеризира с едно действие- изчакване, съответно със загуба на време и приходи, които никой няма да компенсира. Тезата „Ако се запази чл. 107 в ЗДБ за 2022 г.  ще запазим и принципа, действащ през 2022 г. при определянето на данъка” внася несигурност и неяснота, които до голяма степен допринасят за застой в развитието на сектора, пропуснати ползи за всички страни и погрешно планиране. Несъмнено липсата на предвидимост и наличието на несигурност са две от причините за по- малко издадените разрешителни за таксиметров превоз през 2022 г. в сравнение с 2021 г. – 587 бр. и (ще се повторим) 145 бр. таксиметрови автомобили по- малко.

Напомняме, че след крайния срок за промяна на размера на ДТПП- 31.10.2022 г., СОС не може да го коригира и призоваваме за отговорно отношение! Зад цифрите стоят човешки съдби и е недопустимо да се подхожда с лека рака по въпроса за данъчното облагане.

Във връзка с гореизложеното предлагаме данъкът върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. да се определи в минималния допустим от ЗМДТ размер от 300 лв., като считаме тази сума за поносима от данъчните субекти и достатъчна за гарантиране предоставянето на таксиметрова услуга на жителите и гостите на Столична община. Не виждаме и основание Столична община да търси компенсиране на разликата от 300 лв. до 850 лв. от държавният бюджет, тъй като заложените приходи при приемане в този му размер никога не са били постигани, а само по себе си решението е оказало негативно въздействие на стопанските субекти.