Според представителите на регулаторните органи, на лицензираните превозвачи и най-вече таксиметровия бизнес, “ridesharing”-а е нелеаглен превоз на пътници.
“Ridesharing”- а действително е алтернатива на обществения транспорт, но в голяма степен той оказва негативно влияние върху бъдещото предоставяне на възможности за превоз на пътници и придвижване.
Основният проблем на “ridesharing”-а е в ненадежността на услугата. До голяма степен тя зависи от наличието на желаещи да я изпълняват. За разлика от редовните линии за обществен превоз и таксиметровата услуга, този вид превоз не регулиран и не може да се състави дори прогнозен график за изпълнението й. Няма определени изисквания за автомобилите, водачите, застраховките, както и за количеството и редовността на превозите.
Най- често извършващите този вид превози отнемат пътниците от лицензираните превозвачи, което води до наламяване на техните приходи и съответно до съкращения на персонал, превозни средства и дори до закриване на цели линии за обществен превоз.При “ridesharing”- а липсват социалната насоченост и функция, присъщи на обществените превози. Те са ориентирани единствено към печалбата от тази дейност. Нерядко клиентите са профилирани и подбирани, така че превоза да бъде максимално рентабилен.
Експертите са на мнение, че организиран от ТМК и извършван в рамките на градовете, “ridesharinga”-а отнема между 20 и 30 % от оборота на таксиметровите компании. Респективно, това се отразява на доходите на таксиметровите шофьори, от което следва понижаване качеството на услугата поради отлив на желаещи да я предоставят и преориентирането им към други сектори или към самите ТМК.
Междуградските и международни превози не са по- малко засегнати. Нерядко биват спирани автобусни линии до малки или отдалечени населени места и дестинации. По данни на превозвачи за 2018 г., “ridesharing”-а обхваща около 70% от обществените превози и въпреки държавните субсидии, над 60 общини са без лицензирани превозвачи именно поради липсата на пътници (не че няма пътуващи).