Транспортните мрежови компании (ТМК) предоставят предварително договорени транспортни услуги срещу комисионна, като използват интернет страница или платформа (като приложения за смартфони), за да свържат шофьори, ползващи лични или наети превозни средства, с пътници. Те често рекламират услугите си като иновативни, допринасящи за оптимизирането на превозите, намаляващи разходите по пътуването и трафика в градовете и… предоставящи възможност за допълнителни доходи на водачите. ТМК твърдят, че не извършват превоз, а само предоставят технология и услуги, спомагащи за осъществяване на връзка между пътник и водач.
ТМК се появяват с развитието на информационните технологии и навлизането на смартфоните като средство за комуникация в края на първото десетилетие на 21- век, като се оптват да задоволят търсенето на алтернативни начини на пътуване. Лесното заявяване и заплащане на услугата се превръща в основа за бизнесмодела и движеща сила в развитието на компаниите, а недостатъчната регулация и възможността за предоставяне на услугите по превоз да се извършват от по-широк кръг водачи, допринасят за популяризирането на предоставяната услуга.
UBER, LIFT и SIDECAR са считани за първите транспортни мрежови компании. Впоследствие бизнесмоделът е приложен от неизброим брой компании в световен мащаб.
Първата регулаторна рамка за ТМК е създадена в САЩ през 2014 г., след като година по- рано Комисията по транспорт на Калифорния открива процедура за регулация на дейността на компаниите и въвеждането на определени изисквания, свързани с предоставянето на услугите. Самият дебат е проведен в резултат на протестни действия от страна на таксиметрови и неправителствени организации, които твърдят, че новата услуга до голяма степен се припокрива с дейността на таксиметровите компании и че сигурността на пътниците не е гарантирана.