София, България
office@taxiclub.bg

СТАНОВИЩЕ Относно: Определяне размера на данъка върху таксиметров превоз за 2022г.

Клуб за таксиметрови водачи и превозвачи

СТАНОВИЩЕ Относно: Определяне размера на данъка върху таксиметров превоз за 2022г.

Един от основните принципи на данъчното облагане е СЪИЗМЕРИМОСТ. Според този принцип облагането трябва да се извършва съобразно икономическите възможности и платежоспособността на данъкоплатците. Известно е, че когато данъците са високи те указват отрицателно въздействие върху данъкоплатците, респективно върху бизнеса, а впоследствие и върху държавата, която е главно действащо лице при определянето на размера на данъците. В случая с данъка върху таксиметров превоз функциите на държавата са вменени на общините, като на тях са предоставени всички права и правомощия по отношение определяне размера на данъка, по неговото събиране и разходване. Т.е. данъчната политика на общината, има възможност да окаже негативно въздействие върху самата нея. Обикновено това се случва, когато данъците се въвеждат прибързано, без анализ на въздействието които биха имали върху данъчните субекти, без ясни мотиви и цели.


Историята на данъкът върху таксиметровия превоз на пътници е на път да влезе в учебниците като ярък пример на това, как не трябва да се въвеждат данъци и да се провежда данъчна политика. Ще оставим на страна въпроса защо и как се въведе данъка върху таксиметров превоз и ще се съсредоточим върху настоящия проблем. Да, има проблем. Колкото по- бързо осъзнаете наличието му, толкова по- бързо ще можем да го решим.
По време на заседанието на Столичен общински съвет на 29.09.2016 г., когато се приемаше размера на данъка върху таксиметровия превоз на пътници за територията на Столична община, лично Екатерина Йорданова- Председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм спомена, че регистрираните автомобили за извършване на таксиметров превоз са 6 390 бр.
Съгласно решение за предоставяне на достъп до информация, към 01.12.2016 г. валидните разрешения за извършване на таксиметров превоз на територията на СО вече са 5 986 бр., което означава, че само за два месеца СОС, с неадекватното си решение по определяне размера на данъка, е лишил столичани и гостите на София от услугите на 404 автомобила, които са спрели да извършват тази дейност. Вероятно е лишил и хората, управляващи тези автомобили от работа!
Защо казваме „неадекватно”?! Не беше направена оценка на въздействието, а общественото обсъждане се проведе чрез консултации с превозвачи и шепа НПО, които демонстрираха представителност, но всъщност впоследствие вмениха задължението по заплащане на данъка през собствениците на автомобилите на водачите. И до днес тази практика на територията на Столична община продължава.


Да се върнем на фактите:
1. В предложението за приемане на размера на данъка за 2017 г. е записан и очаквания приход от въвеждането му- 5 430 000 лв. Реално, по данни на СО за 2017 г. са събрани 4 914 848 лв. или с 515 152 лв. по- малко, а издадените разрешения за таксиметров превоз за 2018 г. към 22.12.2017 г. вече са 4942бр., т.е. с близо 1000 по- малко от предходната година.
2. За 2019 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” са събрани 5 187 678,85 лв., която сума отново не достига плануваните 5 430 000 лв.;
3. За 2020 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” са събрани 2 645 555,94 лв.;
4. За 2021 г., по предоставена информация на дирекция „Общински приходи” са събрани общо 2 719 666,69 лв., в т.ч. 478 966,69 лв. от регистрирани търговци и 2 240 700 лв. държавна помощ по ЗДБ.
От предоставената информация ясно се вижда, че принципа „съизмеримост” още в самото начало е нарушен, като заложената сума от 850 лв. за данък върху таксиметров превоз никога не е постигала заложените цели и приходи и същевременно оказва негативни последици за бизнеса чрез намаляване броя на таксиметровите автомобили, а от там и за общината чрез намаляване на приходите
Ако се съсредоточим върху данните от последните две години, в сравнение с 2020 г. (когато при ДТПП в размер на 850 лв., при платими 100% от регистрираните търговци, се отчита драстичен спад в приходите от него), за 2021 г. се наблюдава лек ръст в постъпленията от данъка, като същевременно се запазва сравнително достатъчен брой автомобили за извършване на таксиметров превоз. Разликата между двете години е, че през 2021 г. регистрираните търговци заплащат само минималната сума определена в ЗМДТ- 300 лв., а чрез ЗДБ се покрива разликата до 850 лв. определени от СОС. Следва обоснованото заключение, че сумата от 300 лв., заплащана като данък върху таксиметров превоз се явява приемлива за търговците и същевременно е осигурила запазване броя на регистрираните автомобили, съответно и на работни места.
Ще изтъкнем и втори принцип на данъчното облагане- ПРЕДВИДИМОСТ.


За да се гарантира устойчиво развитие на даден сектор е доказано, че е необходимо наличието на предвидимост в процеса на данъчно облагане. Всякаква несигурност или намек за такава възбужда у бизнеса резервираност. В таксиметровия сектор тези резервираност се характеризират с едно действие- изчакване, съответно със загуба на време и приходи, които никой няма да компенсира. Тезата „Ако се запази чл. 107 в ЗДБ за 2022 г. ще запазим и принципа, действащ през 2021 г. при определянето на данъка” внася несигурност и неяснота, които до голяма степен допринасят за застой в развитието на сектора и пропуснати ползи. А ако не се запази чл. 107? Ако мярката бъде променена? Някой ще поеме отговорността за загубените работни места? И да я поеме, това ще ги върне ли?
Напомняме, че след крайният срок за промяна на размера на ДТПП СОС не може да го коригира и призоваваме за отговорно отношение! Зад цифрите стоят човешки съдби и е недопустимо да се подхожда с лека рака по въпроса за данъчното облагане.
Във връзка с гореизложеното предлагаме данъка върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г. да се определи с решение на СОС в минималният допустим от ЗМДТ размер от 300 лв., като считаме тази сума за поносима от данъчните субекти и достатъчна за гарантиране предоставянето на таксиметрова услуга от страна на Столична община на жителите и гостите на общината, в обема от предходни години. Не виждаме и основание Столична община да търси компенсирането на разликата до 850 лв. от държавният бюджет, тъй като заложените приходи при приемане на този размер никога не са били постигани.