Червеното или синьото хапче?
“Ако вземеш синьото хапче историята свършва тук. Събуждаш се сутринта и вярваш в каквото пскаш. Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата… и аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка. Но запомни, предлагам ти само истината”.
Днес е 1- ви април. Днес трябваше да влезе в сила поправката в Закона за автомобилните превози, която казваше, че таксиметров превоз могат да извършват само регистрирани превозвачи и бе направена с цел да равнопостави лицата извършващи този вид превози, тъй като преди това някои от тях трябваше да отговарят на определени със закона изисквания и да се регистрират като превозвачи, а на други бе предоставена възможността да извършват превоз без регистрация. Също така, трябваше да се подобри контрола за спазването на изискванията на закона, които към онзи момент съществуваха предвид необходимостта да се изследва въпросът “Кой действително е превозвачът, извършващ дейността” и по този начин да се защитят и предпазят пътниците- нашите клиенти.
Всъщност тази поправка вече е в сила. Всъщност, вече лицата извършващи таксиметрови превози трябва да са равнопоставени. Всъщност от полунощ, всеки който извършва таксиметров превоз трябва да е регистриран като превозвач или да работи за него, съгласно КТ. Трябваше!
Група народни представители предприе действия, целящи отмяна на тази поправка, внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Освен налагане на данък върху таксиметровия превоз той предвижда връщане на възможността превоза да бъде извършван от лица от името на превозвач, но за собствена сметка. Т.е. цели да се избегне равнопоставеността и подобряването на контрола.
Шумно “рекламиран” като най- доброто и за таксиметровите шофьори, и за държавата, и за обществото, подкрепен от “спонтанна” блокада на възлово кръстовище на София в пиков час, той на практика обезсили смисъла на очакваната промяна, направи я “излишна”.
Наред с всичко това, “рекламаторите” по един или друг начин заблудиха повечето таксиметровите шофьори, че заради внесените поправки не е необходимо да се регистрират като превозвачи. Още повече- манипулираха ги да подкрепят нещо, с което самите шофьори не са съгласни. Използваха ги. Изхвърлиха ги, след като постигнаха целта си.
1-ви април е! И (съвсем не на шега) в Закона за автомобилните превози ясно е правно формулирано кой и при какви условия може да осъществява дейност, какви са личните му задължения и каква е неговата лична отговорност. В него няма да намерите какво е внесено като предложение, в него няма да намерите обещания. В него присъстват правни норми, с които всеки гражданин на Република България трябва да се съобразява, а изискванията му към тези които упражняват дейността- да изпълняват.
Но… Ние, таксиметровите шофьори, сме оставени да се справяме сами с това. Контролните органи са поставени в меко казано “неудобно” положение, заставени да си “затварят очите”. А “рекламаторите”… те си свършиха работата. Могат да излязат в заслужена почивка. Всичко е един фарс, една трагикомедия, при която не знаеш да плачеш ли, да се смееш ли.
Ще позволим ли и този път? Не е ли крайно време да се изправим? Колко повече можем да се наведем и до кога ще преглъщаме униженията на които ни подлагат? Не е ли време да защитим собствените си интереси. Има ли още какво да губим?!
Все още имаме избор. Все още той не ни е отнет. Все още имаме възможност да изберем промяната. И да я защитим!