“Юбер” е транспортна, а не информационна услуга, обяви генерален адвокат в Съда на ЕС
Американският стартъп за споделено пътуване следва да бъде третиран като транспортна компания, а не като доставчик на технологични услуги. На това мнение е генералният адвокат на Съда на Европейския съюз (ЕС) Мачей Шпунар, пише Financial Times.
Въпреки че мнението му няма задължителен характер, съдиите се съобразяват принципно с него в повечето случаи.
„Електронната платформа на Uber, макар и иновативна, попада със сферата на транспорта. Ето защо правителствата на страните членки на ЕС може да поискат компанията и шофьорите ѝ да получават лицензи и разрешителни, каквито регулират дейността на такситата“, казва се в становището на Съда. Подобно изискване бе използвано от някои правителства в миналото за закриване на дейността на UBER.
„След днешното изявление на официални лица на Европейския съд очакваме окончателното решение. Решението да бъдем обявени за транспортна компания няма да промени отношението на регулаторите спрямо нас в повечето страни от ЕС, тъй като те ни третират като такава и днес”, казва се в изявлението на UBER по случая.
Делото бе вкарано в съда от Испания. Професионална асоциация на таксиметровите шофьори в Барселона внесе жалба срещу UBER заради нечестна конкуренция, тъй като нито компанията, нито шофьорите й имат необходимите разрешителни, които се изискват за тази дейност.
Същевременно UBER се опитва да докаже в Съда на ЕС в Люксембург тезата си, че не е таксиметрова или транспортна фирма. През последните години стартъпът от Силициевата долина се опитва да убеди регулаторите в различни страни, че не предоставя транспортна услуга, а само технологията за свързване на хора, които да споделят своето пътуване. Целта бе да не се сблъска със стриктните регулации, които се прилагат върху транспортните компании, и да работи по правилата на далеч по-свободния технологичен сектор.
UBER навлезе и в България с услугата си UberХ на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правеха заявки за превоз в София. Шофьорите установяваха контакт с тях ги превозваха срещу заплащане. Същото беше прикривано като “споделяне на част от разходите за използване на личните автомобили чрез споделеното пътуване”, като същевременно трудно можеше да се обясни умножаването на тарифата в пикови часове или при липсата на коли в определена зона. Всичко това предизвика негативна реакция на таксиметровия бранш и КЗК забрани приложението.
В края на септември 2015 г. ВАС потвърди решението на КЗК, че услугата за превози трябва да “преустанови некоректните практики”. Към този момент UBER имаше близо 40 хил. потребители в София.
В края на миналата година UBER се отказва от местния си екип, който подкрепяше и съветваше шофьорите на компанията в България, като помолиха шофьорите си да не посещават офиса за поддръжка.