Засяга ли такситата закона за Българската Автомобилна камара

Проект!

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКАТА АВТОМОБИЛНА КАМАРА

          Глава първа

                                                              ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон създава националния компетентен орган по смисъла на  Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1071/2009), както устройството и дейността на този орган, и реда и условията за лицензиране на търговците, упражняващи професията автомобилен превозвач.

(2) Българската автомобилна камара е национален компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕО) № 1071/2009.

Чл. 2.  Законът цели да създаде условия за:

1. Осигуряване на общи правила за упражняване на професия автомобилен превозвач при условията на лоялна конкуренция;
2. Високо ниво на професионална квалификация на лицата, упражняващи професията автомобилен превозвач;
3. Идентифицирането и прозрачността на дейността на лицата, извършващи автомобилни превози;
4. Подобряване управлението на дейността, обхващаща автомобилните превози, с цел повишаване отговорността на превозвачите към изискванията на дейността и на качеството на изпълнението на автомобилните превози;

Чл. 3. (1) Законът се прилага за лицата, които упражняват професията „автомобилен превозвач”, и които са действително и трайно установени на територията на Република България и упражняват дейността си с автомобили с българска регистрация.

(2) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от лице, което упражнява професията „автомобилен превозвач” и притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници и товари – лиценз на Общността.

Глава втора

БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА КАМАРА

Чл. 4. (1) Създава се Българска автомобилна камара, наричана „камарата”,  като юридическо лице със седалище в София. Камарата създава регионални областни структури при условия и по ред, определени в устава,  които осъществяват дейностите на камарата на територията на страната.

(2) Предприятията, които упражняват професията „автомобилен превозвач”, задължително членуват в камарата и се вписват в Централен регистър на автомобилния превозвач.

(3) Членуването в камарата на предприятията, които извършват превози за собствена сметка,  е доброволно и в съответствие с устава й.

Чл. 5. (1) Българската автомобилна камара:

1. разглежда подадените от предприятията заявления за получаване на лиценз за упражняване на професията автомобилен превозвач;
2. издава, спира и отнема лицензи за упражняване на професията автомобилен превозвач;
3. обявява физическо лице за неспособно да ръководи транспортната дейност на предприятието в качеството на ръководител на транспортна дейност;
4. извършва проверки с цел установяване дали предприятие за автомобилни превози отговаря на изискванията за упражняване на професията „автомобилен превозвач”;
5. поддържа Централния регистър на автомобилния превозвач.

(2) Българската автомобилна камара:

1. разработва и реализира стратегии за устойчиво развитие на автомобилен превоз;
2. изготвя становища и участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на автомобилния превоз;
3. участва в обмена на информация и съдейства за по-доброто административно сътрудничество между държавите в областта на международните автомобилни превози;
4. подпомага обучението и квалификацията на кадрите и стимулира високо образователно равнище и професионална компетентност;
5. изпълнява и други дейност, възложени й със закон, подзаконов нормативен акт, акт на Министерски съвет, акт на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.

(3) Камарата извършва своята дейност във взаимодействие с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за провеждане на единната държавна политика във връзка с автомобилните превози.

Чл. 6. Органи на камарата са общото събрание, управителният съвет,  контролният съвет и комисията.

Чл. 7. Редът за свикване, правилата за работа, представителството и начинът на вземането на решения от общото събрание и от другите органи на камарата се определят с устава.

Чл. 8. (1) Общото събрание на камарата се състои от делегати на регионалните структури при норма на представителство един делегат на 100  члена на камарата.

(2) Ако съответното регионално представителство е с по-малко от 100 члена, то се представлява в общото събрание на камарата от един делегат.

(3) Ако  броят на членовете в дадена регионална структура е над 100 члена, но не съответства на установената норма на представителство на повече от 50 члена се избира един делегат.

(4) Общото събрание е редовно, ако  присъстват   повече от половината от делегатите. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е редовно, колкото и членове да са се явили.

Чл. 9.  (1) Общото събрание:

1. приема, изменя и допълва устава;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет и на комисията;
3. избира членовете на контролния съвет;
4. приема отчетите за дейността на управителния и на контролния съвети и на комисията;
5. приема бюджета на камарата;
6. приема Кодекс на професионалната етика;
7. решава и други въпроси, определени със закон или в устава й.

(2) Решенията на общото събрание се вземат с обикновено  мнозинство от присъстващите, с изключение на решенията по ал. 1, т. 1, които се вземат с мнозинство  две трети от присъстващите.

(3) Членовете на управителния и контролния съвет са физически лица.

Чл. 10. (1) Управителният съвет се състои от 27 членове, избрани от двадесет и седемте области в страната. Те се избират за срок от 3 години и за не повече от два последователни мандата.

(2) Управителният съвет избира от своя състав председател и двама заместник-председатели за срок от 3 години.

(3) Управителният съвет:

1. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
2. разпорежда се с имуществото на камарата при спазване изискванията на устава;
3. подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет;
4. подготвя и внася в общото събрание годишен отчет за дейността;
5. организира и ръководи дейността на камарата;
6. приема Правилник за водене, и поддържане и съхраняването на Централния регистър на автомобилния превозвач.
7. приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на комисията;
8. приема вътрешни правила за работата си;
9. определя адреса на камарата;
10. свиква и организира провеждането на общото събрание на камарата;
11. приема тарифа за таксите на услугите, извършвани от камарата;
12. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не са възложени на друг орган;
13. изпълнява други функции, възложени с устава, или от общото събрание.

Чл. 11. Председателят на управителния съвет:

1. представлява камарата пред трети лица.
2. издава, спира действието и отнема лицензите по този закон;
3. изпълнява решенията на управителния съвет;
4. изпълнява други функции, възложени с устава.

Чл. 12. (1) Контролният съвет се състои от четирима членове и председател. Членовете се избират от общото събрание за срок от три години. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя председателя на контролния съвет. Председателят  може да присъства  на заседанията на управителния съвет, като разполага със съвещателен глас.

(2) Контролният съвет:

1. контролира изпълнението на решенията на общото събрание;
2. 2. представя отчет за дейността си пред общото събрание;
3. изпълнява и други функции, възложени с устава, или от общото събрание.

Чл. 13.  (1) Комисията се състои от единадесет членове, избрани от Управителния съвет, от които един председател, един секретар и по четирима членове, разпределени в два състава – за превоз на пътници и за превоз на товари.

(2)  Комисията:

1. разглежда постъпилите заявления за издаване на лицензите по този закон и предлага на председателя на управителния съвет издаването или отказът от издаване на лиценз;
2. вписва информацията, подлежаща на вписване в регистъра, осигурява нейното съхранение и ежедневното й актуализиране и архивиране съгласно Правилника за водене поддържане и съхраняването на Централния регистър;
3. изпълнява други функции възложени й със закон или Устава на Камарата.

(3) Организацията и дейността на комисията се уреждат с Правилника по чл. 10, ал. 3, т.7.

Чл. 14.  (1) Бюджетът на камарата се определя за всяка финансова година.

(2) Приходите на камарата се формират от:

1. 1. годишен членски внос;
2. таксите, събирани за извършените от Камарата услуги.

Глава трета

       ЛИЦЕНЗИРАНЕ

 Чл. 15.  (1) Председателят на Управителния съвет издава лицензите по този закон по предложение на Комисията.

(2) За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, председателят на управителния съвет издава съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Превозвачът е длъжен да върне в камарата в срок от един месец всяко заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство на  пътници или товари на територията на Република България, с което не упражнява превозна дейност.

(4) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:

1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароподемност до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. превоз на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност”, държавните предприятия „Строителство и възстановяване”, „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване”, свързан с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
5. превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
6. превоз на повредени превозни средства;
7. превоз на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ;
8. превози на лица с увреждания и лица с намалена подвижност със специални превозни средства.

Чл. 16.  (1) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за упражняване на професията „автомобилен превозвач” на Регламент (ЕО) 1071/2009 като:

1. имат благонадеждност (добра репутация);
2. притежават професионална компетентност;
3. имат необходимата финансова стабилност;
4. са действително и трайно установени на територията на Република България.

(2) Изискванията по ал.1, т.1,2,3 и 4 съответстват на Регламент (ЕО) 1071/2009.

(3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 1 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 1, т.1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност

(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 1, т.2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по чл. 15, ал. 2 и имат най-малко средно образование.

(6) Изискванията за финансова стабилност по ал. 1, т.3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното започване на дейността и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по чл. 15, ал. 2.

(7) Изискването за установяване по ал. 1, т.4 е изпълнено, когато търговецът е действително и трайно установен на територията на Република България за което превозвачът представя декларация по образец, определен с наредбата по чл. 15, ал. 2.

Чл. 17. (1) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници (лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България) и съответно един лиценз за превоз на товари (лиценз на Общността за превоз на товари или един лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България).

(2) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.

(3) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 10 години.

(4) Срокът на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценза на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата  по чл. 15, ал. 2.

(5) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Чл. 18.  (1) Председателят на управителния съвет отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 16, ал. 1;
2. правата, произтичащи от издадения лиценз на превозвача, са били прекратени през последните две години на основание чл. 20, ал. 1, т. 1, б “а”, „в” и „г”;
3. е обявена по надлежен ред криза на транспортния пазар за превози;
4. превозвачът вече има издаден лиценз за същия вид превози (на пътници или на товари).

(2) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира.

(3) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 19. (1) При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.

(2) При смърт на физическото лице – едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 1.

Чл. 20. (1) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган, когато:

а) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание, установено с влязла в сила присъда;

б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 16, ал .1;

в) когато при осъществяване на своята дейност превозвачът грубо нарушава този закон и подзаконовите нормативни актове, международните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;

г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;

д) не са спазени сроковете за представяне на документи за доказване на финансова стабилност, посочени в наредбата по чл. 15, ал. 2.

2. по молба на неговия притежател;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. с изтичане на срока, за който е издаден.

(2) Когато се установи, че при промяна на показателя за финансова стабилност, определен с наредбата по чл. 15, ал. 2, броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които превозвачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, Председателят на Управителния съвет  с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.

(3) Прекратяването на правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността по реда на ал. 1, т. 1 се извършва с писмен акт на лицензиращия орган и се мотивира.

(4) Актът на лицензиращия орган, с който се  прекратяват правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21. (1) Кандидатът за получаване на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността подава заявление до Председателя на Управителния съвет по образец, утвърден от Управителния съвет.

(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 22. (1) В срок до 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението председателят на управителния съвет  издава или отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността.

(2) Ако в заявлението има непълноти, на заявителя се изпраща съобщение с указания за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок от получаване на съобщението.

(3) Броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на автомобилите, за които превозвачът е доказал финансова стабилност.

(4) При настъпване на промени в заявените обстоятелства превозвачът е длъжен в 30-дневен срок писмено да уведоми Българската автомобилна камара.

(5) При изгубване, повреждане или унищожаване на лиценз на Общността или на заверено копие на лиценза на Общността превозвачът подава заявление за издаване на дубликат.

(6) Дубликат на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или товари се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението.

  Глава четвърта

ЦЕНТРАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА АВТОМОБИЛНИЯ ПРЕВОЗВАЧ

Чл. 23. (1) Българската автомобилна камара води Централен регистър на автомобилния превозвач, в който се съдържа информация за лицата упражняващи професията автомобилен превозвач, за ръководителите на транспортна дейност, за водачите на автомобилните превозвачи и моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

(2) Веднъж вписано в базата данни на регистъра, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.

(3) Минималното съдържанието в регистъра се определя от  изискванията от Регламент (ЕО) 1071/2009 и от Решението на Комисията от 17 декември 2009 година относно минималните изисквания по отношение на данните, които трябва да се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози.

(4) Извън минималните изисквания за данните по ал. 2, вписването на допълнителна информация се урежда с Правилника на регистъра.

(5) Вписванията в Централния професионален регистър на автомобилния превозвач имат удостоверително действие.

(6) Обработката на данните, които се съдържат в Централния професионален регистър се извършва под контрола на  Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.

Чл. 24. (1) Централният  регистър на автомобилния превозвач съдържа публична част, която се публикува на  интернет страницата на камарата.

(2) Информацията, съдържаща лични данни, се предоставя по ред, определен със закон и в съответствие с разпоредбите относно защитата на личните данни в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни.

Чл. 25. Организацията по вписването, поддържането  и ползването на Централния  регистър на автомобилния превозвач се уреждат с Правилника, приет от Управителния съвет на камарата.

Чл. 26. (1) Вписването на превозвача в Централния регистър на автомобилния  превозвач се извършва служебно от Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния регистър на автомобилния превозвач в 14 дневен срок след като на превозвача е издаден Лиценз на Общността или лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

(2) Данните за превозвач, чийто лиценз не е подновен или е отнет, остават в Централния  регистър на автомобилния превозвач  две години след преустановяване на спирането на действието или отнемането на лиценза, след което незабавно се заличават.

(3)  Комисията  издава удостоверения за вписаните обстоятелства в регистрите и преписи от документите, въз основа на които са извършени вписванията.

(4) Превозвачите,  които са вписани в регистъра, са длъжни незабавно да уведомят Комисията за воденето на Националния регистър за всяка промяна в обстоятелствата, които са вписани в регистъра. Ежегодно те декларират пред Комисията липсата на промяна в обстоятелствата.

Глава пета

КОНТРОЛ

Чл. 27. (1) Българската автомобилна камара контролира изпълнението и поддържането на изискванията на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и по настоящия закон, като извършва необходимите индивидуални проверки за установяване дали дадено предприятие продължава да отговаря на условията за допускане до професията „автомобилен превозвач”.

(2) Българската автомобилна камара може да изиска от предприятията да представят в определен срок документацията, свързана с проверка за наличие на условията по чл. 16, ал. 1, т.1,3 и 4.

(3) Българската автомобилна камара може да извършва проверки на място в предприятията на автомобилните превозвачи, като събира данни, включително и по служебен път относно условията по чл. 16, ал. 1, т. 1,2,3 и 4.

Чл. 28. (1) Превозвачите са длъжни при извършването на  индивидуални проверки да предоставят  достъп на служителите на Българска автомобилна камара до гаражите, сервизите и всички помещения и документи, свързани с лицензирането на превозвача.

(2) При отказ от страна на проверявания превозвач да предостави достъпа  се приема, че същият не е доказал обстоятелствата, които са предмет на проверката и не отговаря на условията за допускане до професията автомобилен превозвач.

(3) В случай, че при проверка се установи, че едно или повече от изисквания  по чл. 16, ал. 1 вече не се спазват, се определя срок, през който превозвачът да отстрани нарушенията си, както следва:

1. при смърт или физическа неспособност на ръководителя на транспортната дейност, или когато ръководителят на транспортната дейност престане да отговаря на изискванията за добра репутация или професионална компетентност, до наемането на негов заместник, се определя едномесечен срок;
2. когато превозвачът трябва да отстрани нарушения и да докаже действителна и трайна установеност на територията на Република България – срок до един месец;
3. в случай когато превозвачът трябва да отстрани нарушения и да докаже изискването за финансова стабилност по траен начин – срок до един месец;

(4) Когато след извършена проверка се констатира, че превозвачът вече не отговаря на едно или повече от изискванията, посочени в чл. 16, ал. 1  и след дадените му срокове по ал. 3 пороците не са отстранени, председателят на Управителния съвет издава  мотивирана заповед, с която спира правата по предоставения лиценз, като дава допълнителен едномесечен срок за отстраняване на пороците и възстановяване на правата по лиценза. В срока, в който правата са спрени, превозвачът няма право да упражнява професията „автомобилен превозвач”.

(5) В случай, че след изтичането на едномесечния срок по  ал. 4 посочените в мотивите на заповедта по ал. 4 недостатъци не са отстранени, председателят на управителния съвет на камарата отнема лиценза.

(6) Отнемането на лиценза става с мотивиран акт, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл.29. (1) Когато служител на камарата при или по повод изпълнение на служебните си задължения констатира извършено  нарушение, за което са налице предпоставките за образуване на административнонаказателно производство незабавно  уведомява председателя на управителния съвет или упълномощено от него лице за извършеното нарушение.

(2) В едноседмичен срок от уведомяването по ал.1 председателят на управителния съвет или упълномощеното от него лице уведомява изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за извършеното нарушение, като изпраща заверени копия на документите и всички материали имащи отношение към нарушението.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 1. По смисъла на този закон:

1. ”професия автомобилен превозвач на товари” е дейността, осъществявана от всяко предприятие, превозващо  товари  за  чужда  сметка  или  срещу  възнаграждение  с  моторни  превозни  средства  или  състав  от  превозни  средства;
2. „професия автомобилен превозвач  на  пътници”  е  дейността,  осъществявана от всяко предприятие посредством моторни превозни средства, конструирани и  оборудвани  по  такъв  начин,  че  да  са  подходящи  за  превозваване на повече от девет лица, включително водача, и предназначени  за  тази  цел, услуги по пътнически превози, за всички или за определени  категории пътници срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на превоза;
3. „професия автомобилен  превозвач”  е  професията  автомобилен  превозвач  на пътници или професията автомобилен превозвач на товари;
4. „ предприятие” е всяко физическо или юридическо лице, независимо от това дали със стопанска или нестопанска цел, или всяко сдружение или група лица без правосубектност, или всяка  официална  структура,  извършващи  превоз  на  пътници, или всяко физическо или юридическо лице, извършващо превоз на товари със стопанска цел;
5. „ ръководител на  транспортната  дейност”  е  физическо  лице,  наето  от  предприятие,  или  когато  самото  предприятие  е  физическо  лице  –  същото  лице  –  или,  когато  това  е  предвидено  –  физическо  лице,  определено  от  предприятието  с  договор,  което  ръководи  действително  и  постоянно  транспортната дейност на предприятието;

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 2. (1) Условията и редът за свикване и провеждане на учредителното събрание на Българската автомобилна камара, както и на областните събрания за избор на делегати за учредителното събрание, се определят със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която се обнародва в „Държавен вестник” в едномесечен срок от влизане в сила на закона.

(2) В месечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта по ал. 1, всеки автомобилен превозвач, притежаващ лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността подава заявление за участие в областните събрания.

(3) Заявленията се подават до областните отдели на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на чиято територия се намира седалището и адреса на управление на превозвача.

(4) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 2 началниците на  областните отдели по ал. 3 организират, насрочват и провеждат областните събрания за избор на делегати на  учредителното събрание на Българската автомобилна камара.

(5) Областните събрания избират делегати на учредителното събрание на Българската автомобилна камара  при норма на представителство 1 делегат на 100 лица, упражняващи професията автомобилен превозвач на територията на съответният областен отдел.

(6) В 14-дневен срок  от провеждането на областните събрания за избор на делегати, Началниците на областните отдели на Главна Дирекция „Автомобилна инспекция” изпращат протоколите с резултатите от изборите до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(7) В едномесечен срок от изтичането на срока по  ал. 6 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава временна комисия за подготовка на проекта на Устав на Камарата  и насрочва датата за провеждане на учредителното събрание.

(8) Заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по ал. 7 се обнародва в „Държавен вестник” не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на учредителното събрание.

(9) Учредителното събрание се председателства от председател, избран от събранието.

(10) Учредителното събрание приема устава и избира органите на Българската автомобилна камара при условията и по реда, определени в закона.

• 3. (1) Лицензите за извършване на обществен превоз на пътници и лицензите за извършване на обществен превоз на товари, издадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичане на срока на тяхната валидност.

(2) Процедурите за издаване на лицензи за обществен превоз на пътници и на лицензи за обществен превоз на товари, неприключили до влизането в сила на този закон, се прекратяват.

Следват изменения в закони, налагащи се от този закон.

 МОТИВИ

Законопроектът предвижда учредяване на Българска автомобилна камара като национален компетентен орган, в който членуват всички лица, упражняващи професията автомобилен превозвач по смисъла на Регламент (ЕО) №  1071/2009. Разпоредбата на чл.7а от Закона за нормативните актове изисква нормативен акт да се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.

Към настоящия момент са концентрирани огромни правомощия в лицето на един орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както в сферата на издаването на лицензи на Общността за международен автомобилен превоз на пътници и товари, така и правомощия в областта на упражняването на контрол по изпълнението на всички нормативни разпоредби в областта на автомобилния транспорт. Това води до неефективност и е фактор за създаване на съмнителни практики. С настоящия проектозакон се предвижда правомощията по издаването на лицензи за упражняване на професията автомобилен превозвач да се отделят и да се предоставят на  новосъздадената Българска автомобилна камара.

Законопроектът представлява принципно нова законова уредба, доколкото представлява възлагане на правомощия, упражнявани досега от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, на новосъздадената професионална организация на лицата, упражняващи професията автомобилен превозвач. Това налага уреждането на материята да стане с отделен закон – касае се за обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове предвижда това да става със закон.

Настоящият законопроект има за цел да създаде уредба във вътрешното право, която да определи статута на националния компетентен орган и да улесни прилагането на правото на ЕС при провеждането на процедурите във връзка с упражняване на професията автомобилен превозвач, като по този начин прекрати дългогодишни порочни практики в сектора.

Възлагането на правомощията относно лицензирането, спирането и отнемането на лицензите от организацията на самите превозвачи създава гаранции за професионално-експертен подход. Задължителното членуване на всички превозвачи в камарата ги поставя в равностойно положение, а от друга страна – затвърждава водещия принцип за публичност и легитимност на дейността.

По-тясното ангажиране на транспортните предприятия от сектора в процеса на управлението на обществените отношения, свързани с автомобилния транспорт,  допринася за повишаване на прозрачността, повишаване на професионалната квалификация, а оттам и създаването на високо конкурентна среда, в която българските транспортни предприятия ще упражняват своята дейност. Обстоятелството, че в автомобилната камара членуват  единствено транспортни предприятия,  ще създаде прозрачна бизнес среда и ще противодейства на съществуващи нерегламентирани практики в сектора във връзка с лицензирането.

Воденето на национален професионален регистър на автомобилния превозвач е изискване, въведено с разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, съгласно която, за целите и прилагането на Регламента, всяка държава членка трябва да поддържа национален електронен регистър на предприятията с нормативно определено минимално съдържание на информация за превозвачите.  Към настоящия момент България не изпълнява това изискване, поради което  рискува срещу нея да бъде предприета процедура за неизпълнение на правото на ЕС и да бъде ангажирана нейната отговорност. Законопроектът предвижда Българската автомобилна камара да създаде и води национален електронен регистър, в който да се вписват всички данни посочени в Решение на Комисията от 17 декември 2009 година относно минималните изисквания по отношение на данните, които трябва да се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози. Законопроектът предвижда обработката на данните, които се съдържат в Централния професионален регистър да се извършва под контрола на  Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията. Така проектозаконът изпълнява изискването на Регламент (ЕО) № 1071/2009  и Регламент (ЕО) № 1072/2009 и Регламент (ЕО) № 1073/2009  за по-добро административно сътрудничество между държавите членки като включва в процеса всички заинтересовани лица и подобрява ефективността на мониторинга на автомобилните предприятия, осъществяващи дейността си в няколко държави членки.

С оглед улесняване на сътрудничеството между националните органи за ефективен обмен на данни Европейската Комисия предвижда създаването на Европейски регистър на предприятията за автомобилни превози, което налага и бързото създаване на националния електронен регистър, който в този смисъл ще бъде и част от европейската система за обмен на данни.

Предвижда се седалището на Българската автомобилна камара да бъде в град София и да осъществява дейността си в страната чрез регионални областни структури, създадени по ред и при условия, определени в устава. Камарата извършва своята дейност във взаимодействие с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Обхватът на компетентност на камарата включва минималните  правомощия изброени от Регламент (ЕО) № 1071/2009. Предвижда се Камарата да разглежда подадените от предприятията заявления за получаване на лиценз за упражняване на професията автомобилен превозвач; да издава, спира и отнема лицензи за упражняване на професията автомобилен превозвач, да извършва необходимите проверки, с които да установява наличието на изискванията по закона, както и да води националния електронен регистър към камарата.

В глава Втора на проектозакона подробно е регламентирано устройството на новосъздадената камара, статута на отделните органи, тяхната компетентност и процедурите по тяхното конституиране.

В глава Трета на проектозакона е определена процедурата по лицензиране, която изцяло е съобразена с Регламент (ЕО) №  1071/2009, Регламент (ЕО) №  1072/2009 и Регламент (ЕО) № 1073/2009. Процедурата и редът за установяване на отделните изисквания  за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от Mинистъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В глава Четвърта от проектозакона е уреден реда за водене на Централния професионален регистър на автомобилния превозвач, минималното  изискуемо съдържание на информацията и защитата на личните данни. Предвидено е обработката на данните, които се съдържат в Централния професионален регистър да се извършва под контрола на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В глава Пета от законопроекта е уреден контролът по изпълнението и поддържането на изискванията на Регламент (ЕО) № 1071/2009 от транспортните предприятия. Въвежда се изискване за мотивиране на актовете издадени във връзка с извършвания контрол, както и тяхното обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс.

Със законопроекта не се предвиждат създаване на нови бюджетни структури или допълнителни финансови разходи и не е необходимо извършването на самостоятелна финансова обосновка. Със създаването на камарата отпада настоящата финансова тежест по администрирането на дейността свързана с лицензирането на транспортните предприятия за международен автомобилен превоз. Българската автомобилна камара  осигурява всички необходими средства за своята дейност чрез собствени приходи, които се формират от членски внос и таксите, събирани за извършените от камарата услуги.

В резултат от приложението на закона се създава БАК, като професионална организация на българските транспортни предприятия и национален компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕО) № 1071/2009. В рамките на камарата се създава и поддържа национален електронен регистър, който отговаря напълно на изискванията на европейското законодателство. В него освен задължителната информация съгласно Решението на ЕК, се дава възможност да се включи и допълнителна информация за правилното управление на транспорта.

Провеждането на обща транспортна политика в ЕС по отношение на международните автомобилни превози на пътници и товари, както и поддържането на условия на лоялна конкуренция между превозвачите се обезпечава с прилагането на общите правила за допускане до „професията автомобилен превозвач”, въведени с Регламент (ЕО) № 1071/2009 Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1071/2009  всяка държава членка определя  национален компетентен орган, който да гарантира правилното прилагане на Регламента; Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари; Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006

Настоящия законопроект е изцяло съобразен с Регламент (ЕО) № 1071/2009  и Регламент (ЕО) № 1072/2009 и Регламент (ЕО) №  1073/2009.